Ръчна изработка

Форум на Ръчна изработка

Не сте логнати.

#1 05.03.2015 17:49:37

Plastelina
Administrator
От София
Регистрирани: 22.02.2015
Постове: 30
Профил в Ръчна изработка

Любовна поезия

Той не се привързва за ден -
аз не храня напразни надежди,
свободата облича пред мен
и е хубав във тези одежди.
Той не сплита във римите стихове
и мелодии с тях не нарича,
гледа нежно - но много студен,
всеки ден любовта ми отрича.
И живота без мен начертал
в ранна сутрин по мъжки обяздва,
той е много първичен и прям,
затова го обичам - и вярвам,
че ще дойде в живота ми ден,
след ужасно студената зима,
моят рицар ще застане пред мен,
осъзнал изведнъж че ме има.
И тогава светът по - красив,
като вик в този миг ще възкръсне
и реки от любов ще текат,
ще се любят с вълните си нощем.
И тогава след много лета,
ветровете завързал в компаси
стиснал здраво във длан обичта,
на колене ще каже: - ЕДНА СИ

Маргало
-----------------------------------------------
Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда...
Красива съм до приказност наистина,
но мимолетна... миг от вечността!
Не свиквай с мен защото съм измама-
един прекрасен светъл лунен лъч,
нуждаещ се в нощта си от промяна,
но чезнещ рано сутрин изведнъж...
Не свиквай с мен! Недей! Пази сърцето,
че то се влюбва сляпо... от веднъж...
Че аз съм миг - усмивка на лицето,
въздишка тежка в чувствата на мъж...
Не свиквай с мен! Лъжовна съм химера,
аз скитница съм - кораб без платна.
Щом себе си във този свят намеря,
ще се разпръсна! Аз съм любовта! <3

автор Таня Илиева
-----------------------------------------------------------


Изключен

05.03.2015 17:49:37

AdBot
Google Adsense Posting Bot

Re: Любовна поезия



#3 11.12.2016 20:57:27

Ръчна изработка
Член
Регистрирани: 03.03.2015
Постове: 11
Профил в Ръчна изработка

Re: Любовна поезия

Plastelina писа

Той не се привързва за ден -
аз не храня напразни надежди,
свободата облича пред мен
и е хубав във тези одежди.
Той не сплита във римите стихове
и мелодии с тях не нарича,
гледа нежно - но много студен,
всеки ден любовта ми отрича.
И живота без мен начертал
в ранна сутрин по мъжки обяздва,
той е много първичен и прям,
затова го обичам - и вярвам,
че ще дойде в живота ми ден,
след ужасно студената зима,
моят рицар ще застане пред мен,
осъзнал изведнъж че ме има.
И тогава светът по - красив,
като вик в този миг ще възкръсне
и реки от любов ще текат,
ще се любят с вълните си нощем.
И тогава след много лета,
ветровете завързал в компаси
стиснал здраво във длан обичта,
на колене ще каже: - ЕДНА СИ

Маргало
-----------------------------------------------
Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда...
Красива съм до приказност наистина,
но мимолетна... миг от вечността!
Не свиквай с мен защото съм измама-
един прекрасен светъл лунен лъч,
нуждаещ се в нощта си от промяна,
но чезнещ рано сутрин изведнъж...
Не свиквай с мен! Недей! Пази сърцето,
че то се влюбва сляпо... от веднъж...
Че аз съм миг - усмивка на лицето,
въздишка тежка в чувствата на мъж...
Не свиквай с мен! Лъжовна съм химера,
аз скитница съм - кораб без платна.
Щом себе си във този свят намеря,
ще се разпръсна! Аз съм любовта! <3

автор Таня Илиева
-----------------------------------------------------------

Още малко любовна поезия...
Не ме успокоявай... Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.
Че има пулс. Че е възкръснало.
Но много се страхувам, разбери,
/макар да ми твърдиш, че е напразно/,
че ще си тръгнеш утре. Ще боли
от липсата ти новата ми рана.
Не ме успокоявай. Не така...
Сега аз искам да ти кажа само,
че, всъщност, нямам повече сърца.
Разбиеш ли това ... съм мъртва.
Друго няма.
Ceribiana

Изключен

Board footer